д-р Никола Бенин

д-р Никола Бенин

“Кинта де Регалейра” – един екстаз за очите и душата, след който вече няма да сте същите. Защото ако сте на мнение, че „Пена” олицетворява най-необуздания архитектурен хаос и пищност, които някога сте виждали, значи сте в дълбоко заблуждение. Очаква ви делириумният “Кинта де Регалейра” – бесът на неоготиката! 
В периода 1697 – 1817 г., това имението честно сменя своите собственици. През 1840 г. е закупено от баронеса де Регалейра, която го трансформира в елегантна лятна резиденция с параклис. Именно тогава придобива и името „Кинта де Регалейра”. Но 50 години по-късно, през 1893 г. чрез публичен търг имотът става притежание на Антонио Монтейро – екстравагантен милионер, натрупал състоянието си в Бразилия. След като се сдобива с двореца, той закупува и околните имоти, придавайки на парцела настоящата му петоъгълна форма. Монтейро, дълбоко повлиян от “възраждащата се” по онова време нео-мануeлинска архитектура, почерпил вдъхновение от структурния и декоративен еклектизъм на двореца „Пена” и нео-мануелинския стил на двореца в Бусаку, проектиран от дизайнера на оперни декори Луиджи Манини (1848-1936). Той го наема да преобрази и неговите 40 000 кв.м. площ. Манини завършва проекта през 1911 г. в резултат на което пред очите ви се възправя най-невъобразимото творение на човешкия гений. Само срещу €6 попадате в развинтената фантазия на Монтейро, който сякаш се е интересувал от всичко, което съществува на този свят и предприемате едно пътешествие по-диво и от това на Алън Куотърмейн в „Рудниците на цар Соломон”. Паркът около двореца сякаш е събрал въображението на Александър Дюма, Жул Верн и Робърт Луис Стивънсън на едно място, само за да бъде увенчано с утопиите и бляновете на Хорас Уолпоул, Ан Радклиф и Мери Шели, към чийто готически романи градините са изпълнени с препратки. Параклисът напр. е построен в нео-мануелински стил и украсен с множество символи на рицарите тамплиери и техните наследници. Таен, подземен тунел свързва криптата с двореца, който пък от своя страна представлява екстравагантно произведение на изкуството – образец на комбинацията между готически, романтичен, ренесансов и масонски стил. Трапезарията е доминирана от огромна камина, която поддържа статуя на дървар, а в Залата на кралете таванът е украсен с портретите на 20 крале и 4 кралици на Португалия, както и с героите на 4 града: Лисабон, Порто, Коимбра и Брага. 
Макар на входа на парка да ви дават карта, само след 50 м. тя се превръща в една от онези неясни скици, на които съкровището е отбелязано единствено с червено кръстче. И ако то означава съкровище, значи цялата карта на „Кинта де Регалейра” трябва да е осеяна с червени кръстчета. Защото разходката из тях, без съмнение, е мистериозно преживяване. Безспир, буквално на всеки десет крачки, отвсякъде изникват неописуеми декоративни конструкции като кули, укрепления, проходи, водещи до захапали се един друг тритони и замечтани нимфи, скрити зад загадъчни стени, обрасли с мъх и лишеи, които не ограждат нищо, създавайки една плетеница от скрити знаци и образи. Постоянно се озовавате сред всевъзможни енигматични съоръжения, за които нямате и най-малка представа за какво могат да послужат, тайнствени водопади и покрити с водни лилии езера, дървени мостове, зловещи пещери и мрачни тунели, извеждащи на ней-невероятни места в парка. Цялата градина има втори, подземен план, за разкриването на който ще се нуждаете от фенерче. Той изглежда като вход към отвъдния свят и там никаква карта не може да ви помогне, защото много от тунелите свършват със задънен край, криволичат и лъкатушат, изминавайки цялото разстояние под повърхността или отвеждат до други тайнствени водопади и покрити с водни лилии езера, досущ като първите, поради което вече нямате представа къде се намирате. Стрелки как да се измъкнете от този лабиринт няма. Попадате в истинска готическа атмосфера на първичен ужас и свръхестествен кошмар, че може да се въртите в кръг завинаги, че накъдето и да тръгнете, постоянно се натъквате на капани, каквато е била и първоначалната идея. Въпреки това досега никой не е звънял на номера от картата на екипа на „Кинта де Регалейра” да дойде да го изведе от парка. Имайте предвид все пак, че това са едни от най-сложните градини, които някой някога е създавал, но са толкова умело проектирани, че където и да се окажете, ако тръгнете по някоя от пътеките, виещи се в типично готически стил покрай меланхолични плачещи върби, високи до кръста отровнозелени папрати, напълно разцъфтели камелии и оклюмали глицинии, винаги стигате до „сърцето на парка”: Кладенецът на посвещението! Това е умопомрачителна спираловидна структура, като обърната кула, забита в земята с всичките си 27 м. В стените й са изсечени стълбища, поддържани от гравирани колони, които свързват 9-те нива, олицетворяващи според легендите деветте кръга на ада. Смята се обаче, че разстоянието между площадките, както и броят на стъпалата между тях, са продиктувани от масонските принципи. Затова минаването през 9-те пръстена символизира пречистването на човешката душа, а отделните кръгове от духовното пътуване са разделени с по 15 стъпала. Спускайки се надолу ви обгръща все по-дълбок мрак и само компасът на дъното, изрисуван върху кръста на рицарите тамплиери, който винаги сочи изток, ви напомня, че човек винаги се стреми към светлината. Изходът от мистичния кладенец е през каменна врата, която ви отвежда в подземен тунел и след кратко блуждаене излизате на светло. Ако дръзнете да предприемете това пътуване през съзнанието, въобразявайки си, че просто слизате по стъпала, ще установите окултната сила на Кладенеца на посвещението, каквато между впрочем притежава и целият парк – един магичен свят, където статуите оживяват посред нощ и духове витаят из пищната растителност, придобила сребърен цвят на лунната светлина. Градините на „Кинта де Регалейра” са триумф на нестандартната архитектура, преплела в себе си човек и природа, фантазия и история, романтика и готика. И ужас за непосветените… 
Националният дворец, Мавърската крепост, дворецът „Пена”, имението „Кинта де Регалейра” – всички те притежават част от душата на Синтра. Но в нея са още веселият розов дворец „Монсерат” с цвят на дъвка за балончета, лимоненожълтият „Кейлуш” с класически версайски градини, отдаденият на съзерцание Манастир на капуцините, изцяло обгърнат в бръшлян, мъх и лишеи, да не говорим за трамвая, който може да ви откара до Атлантическия бряг само за 40 минути. 

Дворецът спокойно може да се нарече мистериозно място, тъй като има голяма осмоъгълна кула, подземни коридори, множество пещери, тунели и загадъчни съоръжения. Твърди се, че имотът крие „алхимични тайни“.

Тайнствената кула представлява подземен тунел със спираловидно стълбище, поддържана от гравирани колони, които се издигат от дъното на кладенец. Кулата има 9 площадки, които според легендите символизират деветте кръга на ада.

Твърди се, че кладенецът е построен от масоните за техния обред на приемане в братството.

Пътуването започва от отварянето на каменната въртяща се врата и спираловидната стълба, след което се преминава през 9-те пръстена, което символизира пречистването на човешката душа от смъртните грехове. Отделните кръгове от духовното пътуване са разделени с 15 стъпала.