Никола Бенин. Езерото Гарда и град Верона

д-р Никола Бенин

Снимка на Emil Doichinov.

Един от най-красивите над езерото Гарда, Италия.

Снимка на Emil Doichinov.
Изглед към езерото Гарда от най-северната точка на полуострова. 
Снимка на Emil Doichinov.
Площад в стария град в Сирмионе
Снимка на Emil Doichinov.
Град Сирмионе – най-популярния курорт на езерото  Гарда.

Снимка на Emil Doichinov.
Кастело Скалигеро, замък построен през 13 век от управниците на Верона.
Снимка на Emil Doichinov.

Една типични къща. Каменна. Със зеленина и цветя по прозорците. 

Снимка на Emil Doichinov.
Пескиера дел Гарда – едно от най-големите пристанища на езерото.

Снимка на Emil Doichinov.
Църквата Сан Мартино
Снимка на Emil Doichinov.
Град Касоне. Намира се на река Арил, една от най-късите реки в света – 175м. Малко статистика: река Арил е 38120 пъти по-къса от най-дългата река в света Нил.
Снимка на Emil Doichinov.

Площадче и тесни улички – типично за района.

Снимка на Emil Doichinov.
Снимка на Emil Doichinov.
 Крайбрежната алея на Касоне. 
Снимка на Emil Doichinov.
Залез в Касоне.
Снимка на Emil Doichinov.

Малчезине – най-голямото населено място по бреговете на езерото Гарда. 

Снимка на Emil Doichinov.

Центърът на Малчезине. В далечината се вижда връх Монте Балдо 2218 м. С лифта може да се изкачите почти до върха.

Снимка на Emil Doichinov.
Кулите на замъна Скалигер 
Снимка на Emil Doichinov.
Малчесине. Средновековен замък на фамилията Скала. 
Снимка на Emil Doichinov.
Град Лимоне. 
Снимка на Emil Doichinov.
Доломитите, част от Алпите, оформят преграда, която спира ветровете. На това се дължи мекия климат по бреговете на езерото. Затова тук се отглеждат средиземноморски растения – маслини и цитруси.
Снимка на Emil Doichinov.
Старата част на Лимоне. Типични тесни улички
Снимка на Emil Doichinov.
Град Тори дел Бенако. Площадът.
Снимка на Emil Doichinov.
Веронската фамилия Скала и в Тори дел Бенако е построила средновековен замък
Снимка на Emil Doichinov.
Пристанището на Град Тори дел Бенако.
Снимка на Emil Doichinov.
Град Гарда е кръстник на езерото.
Снимка на Emil Doichinov.
Бардолино
Снимка на Emil Doichinov.
Верона. Град на ароматното вино и историята на Ромео и Жулиета.
Снимка на Emil Doichinov.
По улиците на Верона 
Снимка на Emil Doichinov.
Залез над Верона
Снимка на Emil Doichinov.
Верона
Снимка на Emil Doichinov.
Веорна е разполежена от двете страни на река Адидже.
Снимка на Emil Doichinov.
Арена ди Верона. Вторият по големина амфитеатър след Колизеума.
Снимка на Omnia mea mecum porto.
Тази къща, построена през XII век, е принадлежала на семейство Дал Капело, чийто герб е издълбан на камъка на вътрешната арка на двора. Приликата на това име с Капулети е довело до вярването през деветнадесети век, че в тази къща е живяла Жулиета Капулети. Шекспир наистина е избрал да постави действието на „Ромео и Жулиета“ във Верона по времето на Скалиджерите. Известният балкон, от който се навежда Жулиета, за да види Ромео, е добавен към фасадата с изглед към вътрешния двор, когато къщата е напълно възстановена между 1936 и 1940 година.
Интериорът на къщата е допълнен с мебели от 16-ти и 17-ти век, картини, представящи историята на Ромео и Жулиета и дори костюми от епохата. В края на двора е статуята на Жулиета в бронз, за която според поверието жените трябва да докосват дясната гърда, за да имат щастие и благоденствие.
Снимка на Emil Doichinov.
Пиаца деле Ербе. Централния площад на Верона.
Снимка на Emil Doichinov.
Река Адидже, втората по дължина в Италия след По.
Снимка на Emil Doichinov.
Замъка Кастелвекио във Верона
Снимка на Emil Doichinov.
Укрепеният мост Кастелвекио над река Адидже. Бил е преднзаначен за бягство от замъка при бунт.