Никола Бенин

Истинската история за “добрия старец”, която се разказва в Финландска Лапландия, родния дом на Николас, известен на всички ни като Дядо Коледа.
Николас бил роден в обикновено семейство в едно мразовито, но адски красиво селце, наречено Корвантунтури (Ушен хълм, защото високо, хълмът изглеждал като ухо). Веднъж, в една ветровита зимна нощ, малката му сестричка се разболяла и вдигнала висока температура. Тя се казвала Ада и била още бебе. В селото обаче нямало доктор и родителите на Николас трябвало да заведат Ада в съседното село. Стегнали шейната, облекли добре себе си и малката, и поели по пътя, от който така и не се върнали. Както повечето пътища в ололността, така и този минавал през замръзнало езеро. Този път, обаче, ледът се пропукал и семейството на Николас загинало в ледените води. Той бил малък, около 5 годишен. По онова време, типичен за всяко село бил съветът на старейшините, който се събрал и взел решение, Николас да бъде отгледан от семействата в селото, като всяко семейство го приюти за по една година. Така, от година на година, от дом на дом, Николас се привързвал към децата на всяко семейство при което живял. Една година, обаче, в Корватунтори настъпила криза. Оснояния поминък на селото бил риболовът, а тази година била почти нулева. Никое от семействата нямало възможност да храни още едно гърло, но за късмет, един дърводелец от съседното село предложил покрив на детето, като в замяна на това, то трябвало да му помага в работата. Момчето работило по цял ден, усвоило занаята, а през много от нощите ставало, слизало в работилницата и изработвало най-различни дървени играчки. А в коледната нощ се връщал в селото и ги оставял пред вратите на всички семейства, при които живял. Първо го правел самичък, а след това към неговата кауза се присъединил и старецът, който го научил на занаята. Превърнали разнасянето на играчки на Коледа в традиция. Червения костюм му ушила една възрастна жена, а неговата цел, освен да топли Николас била и друга. С него Николас можел по-лесно да подбира и дресира елените, които дърпали шейната с подаръци, тъй като цветът ги успокоявал. Старецът починал и оставил всичко на Николас. Едно от момчета, който бил и най-добрия приятел на Николас от детството, имал дъщеря, която кръстил Ада, в чест на загиналата сестричка. Ада растяла пред погледа на Николас и заедно с баща си помагали в направата на играчките. Когато бащата на Ада се разболял и починал, тя заживяла при Николас и двамата посветили цялото си време в правенето на играчки и разнасянето им на Коледа, не само в Корвантутури, а и в околните села. Ада е и момичето, което днес познаваме като Снежанка.
Един ден, когато Николас бил стар, нощта след Коледа той просто изчезнал. Традицията обаче, продължили родителите на децата, като в нощта на Коледа те сами оставяли подаръци за децата пред вратите на къщите си.