Замъкът на Ан Болейн Хийвър

Никола Бенин

Замъкът на Ан Болейн Хийвър се намира в графство Кент и на 40 км от Лондон. Построен към 1370 г., той е сравнително малък, но очарователен на вид. Представлява четириъгълник с кули по ъглите, микроскопичен вътрешен двор и пълен с вода ров отстрани. Някога през него се прехвърлял подвижен мост, сега заменен с каменен. През ХV в. е купен от семейство Болейн, в което някъде през първото десетилетие на следващия век се ражда Ан. Баща й е сър Томас Болейн, уважаван дипломат и фаворит на Хенри VIII. Тя израства като красавица и при едно гостуване в замъка е видяна от любвеобвилния крал. По-късно Ан се озовава в кралския двор и след развода си с първата си жена, Катерина Арагонска, през 1526 г. владетелят й предлага ръката си. Хенри обаче е непостоянен съпруг и няколко години по-късно господарката на Хийвър му омръзва. Ан е обвинена в прелюбодейство, хвърлена в страшния Тауър и на 19 май 1536 г. обезглавена. Спомен от нещастната връзка остава малката Елизабет, която след години ще стане една от най-видните английски кралици.

От 1557 до 1903 г. в Хийвър се сменят много господари. Замъкът е запустял, когато се появява друг богат американец – Уилям Астър. Той възстановява не само крепостта, но и чудните паркове наоколо. Изгражда и цяло село от епохата на Тюдорите, което допълва облика на замъка в същия стил, придаден по време на семейство Болейн. В красотата на тези градини се убеждавам лично, въпреки неприятния и студен вятър. Минавам по коридорите на отлично поддържания Лабиринт от храсти, вървя по алеите на италианските градини, спирам се на брега на чистото езеро и сякаш чувам смеха на малката Ан Болейн.

Още по-силно е усещането при обиколката на замъка. Астър се е постарал да се сдобие с множество рисунки, гоблени и мебел от ХVI в. Зрителите дълго стоят пред восъчните фигури на Хенри VIII и неговите 6 жени. Сред картините е цяла серия портрети на Ан Болейн. За никой не може да се твърди, че отразява напълно нейните черти, защото отмъстителният крал нарежда оригиналите да бъдат унищожени. Затова са особено вълнуващи двата й лични молитвеника, на единия от който тя е написала на френски – “Времето минава!”