Никола Бенин



Никола Бенин



Никола Бенин
Охрид е град в югозападната част на Македония, на североизточното крайбрежие на Охридското езеро. Охрид и Охридското езеро са едни от основните туристически места в Македония.
Този град се намира в югозападната част на Македония, на североизточния бряг на Охридско Езеро. Той е свързан с пътища, които водят към Скопие, Битоля, Дебър и Република Албания. До него е минавал и стария път Виа Егнация, който свързва Адриатическо и Бяло море, което било важно обстоятелство за развитието на Охрид в миналото. В близост до града се намира Охридското летище, чрез което въздушния трафик се осъществява с определени дестинации извън Република Македония. Трафикът по водите на Охридското езеро е от значение. Използва се във функция на риболов и за туристически цели. Единственият недостатък е липсата на железопътен транспорт.

Поради големия брой църкви и манастири град Охрид е известен като Балкански и Европейски Ерусалим. Той е известен също като “Град на светлината”, буквален превод на старото му име Lychnidos. Охридският регион е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Според една легенда, която записали Братя Миладинови, когато се правела Охридската крепост, император Юстиниан се качил на хълмовете, на които лежи града и гледайки красивата околност извикал “ох рид”, което в превод означава – какъв хубав хълм. Оттогава градът се нарича Охрид. Модерният Охрид е наследник на древния Lychnidos. Според данните градът е споменат за пръв път 2400 години преди новата ера. Лихнид се намирал на “Виа Егнация”, най-старият и най-значим римски път на Балканите.

През втората половина на VIII в. Охридският район се превърнал в атрактивна територия за българската държава. По време на българския цар Борис I Михаил, македонските територии във военно-административно отношение са включени в няколко “комитата”. Охрид бил в Комитата, който обхващал районите на Охрид и деволските краеви. През 886 г. Климент след кратко пребиваване в българския двор бил изпратен в Македония с важна държавна мисия. Като учител и епископ, Климент заедно с Наум, полагат основите на т.нар. Охридско глаголско литературно училище. Благодарение на дейността на Климент и Наум, град Охрид, през втората половина на IX век станал славянски културен център и цар Самуил го превърнал в религиозен център и столица на царството. Крепостите му и днес все още стоят високо над града.
Формата на Самуиловата крепост датира от времето на Самуил, въпреки че има и данни за разрушаването и поправки на крепостта от турците и византийците. Отличава се със стени с височина от 10 до 16 метра и дебелина няколко метра. От всички страни, с изключение на южната, която гледа към езерото, хълмистата част на града била защитена от високи стени и кули, дълги три километра, в близост до пристанището на Охрид. С укрепленията си и стените си покрива целия охридски хълм. Днес на крепостта са запазени 18 кули и четири порти. Части от крепостта се простират към езерото и към долния хълм на старата част на Охрид. В старата част на града се влизало през три порти, от които е запазена само Горната порта. В стените са вградени много камъни с гръцки надписи. Под частично разрушения външен слой, във вътрешните стени се наблюдават хоризонтални слоеве от тухли от византийски формат.

Освен градските плажове в Охрид и Струга, по протежение от Охрид до Св. Наум се простира Охридската ривиера:Горица
Славия
Метропол и Белви
Лагадин
Елешец

Един от ендемичните видове е Охридската пъстърва, сладководна риба в Европа и е най-близък предшественик на видовете, които живеели в тази област още от Терциера. Тя се различава от речната по сплесканото тяло, малката глава и сивите звездни петна по тялото. Цветът на месото при някои от тях е бял, а при някои розов. Максималната дължина варира от 25 до 60 сантиметра, а максималното тегло е до 15.8 килограма. Мелезите, получени в резултат на кръстосването на речната и охридската пъстърва, по тялото имат последователно разположени червените кръгли и сиви звездни петна като летницата. Охридската пъстърва е вкусна за ядене. Като един от защитените знаци на Македония, тя се намира и на македонските монети.

В близост до раннохристиянската епископска базилика в местността Плаошник през 2002 г. беше осветен новопостроения храм, посветен на Св. Пантелеймон. Св. Климент бил голям строител на църкви и манастири, най-известният от които е манастирът на Плаошник. Последните археологически проучвания от 2000 г. потвърждават, че на това място той подновява бившия манастир под формата на триконхос (трилистна детелина). Това свидетелства за християнския църковен живот в Македония от І век на новата епоха. Открити са 500 гроба на монаси, както и други богати открития: позлатени одежди, кръстове, икони, реликви …

На мястото на манастира на Св. Климент, през XIV век е построена нова църква, която през XV век турците превръщат в джамия. Тогава мощите на Св. Климент са прехвърлени в църквата Св. Богородица Перивлепта в Охрид и след 530 години те са върнати. Тук било Охридското училище, разсадник на славянската писменост, духовност и култура, считано за първият славянски университет в света.

Построен на висока скала над езерото Охрид, на най-южната му точка. Манастирската църква, посветена на Съвета на Светите архангели е построена през 905 г. от Св. Наум и в нея е гроба на Св. Наум, построен в югоизточната част на нартекса, на същото място като гробницата на Св. Климент.

Църквата е построена с фундамент във формата на триконхос (лист от детелина). Около X до XIII век била напълно унищожена. Едва в XVI век върху нейните основи е издигната днешната църква, достроявана и разширявана на няколко етапа. През втората половина на XVIII век е построен купола върху верандата на църквата и последното значително подновяване е извършено към края на XVIII век (1799 г.). Надписът над западния вход отвътре споменава, че живописът на църквата е направен през времето на игумена Стеван през 1806 година. Тогава е бил изрисуван и параклиса с гробницата на Наум. Настоящата църква има форма на вписан кръст с квадратно пространство с купол, поставен на четири колони. Гробницата на Св. Наум е залепена до постройка с широк и нисък купол. В манастира и днес съществуват стълбовете с гравирани букви от глаголица и кирилица.
Тази средновековна църква е известна с името на бившото рибарско селище Канео, което на латински означава “блясък”, един от най-фотографираните символи на Охрид. Манастирът Св. Йован Богослов е построен и изрисуван през XIII век, а ктиторът на църквата и художниците на стенописите не са известни. Стенописите са запазени в кубето и в олтарното пространство и са доста повредени, защото църквата дълъг период между XVII и XIX век е била частично разрушена и изоставена. Тогава била унищожена по-голямата част от стенописите. В по-новата история, на тази църква се констатират повече подновявания и достроявания, а през 1889 г. се поставя нов дървен иконостас и обновяват някои части от стария живопис. Първоначалния вид на църквата Св. Йован Канео, един от символите на древния Охрид, е възстановен след консервацията през 1963 и 1964 г., когато е била разрушена припратата с камбанарията, които са били достроени през XIX век. Тогава фреските са открити в кубето. В купола и апсидата има само части от стенописите от XIII век. Прекрасни и специфични са двамата ангели от Причастието на апостолите, които са в кралски одежди, което е рядкост в рисуването на стенописите.

Катедрален храм, в който са ръкоположени охридските архиепископи, в която е обявено възобновяването на Охридската архиепископия през 1958 г., тази катедрална църква е един от най-големите комплекси на стенописа на византийското изкуство в Европа от XI век. Фреските от ХІІ и ХІV в. са от изключителна важност и намират място във всички научни публикации. Величествената веранда датира от 1313/14 г. и е една от най-красивите сгради от този вид във византийската и македонската строителна култура.

Църквата с декоративна фасада, построена от тухли и хоросан, е посветена на Св. София, което означава Божията Мъдрост – Господ Исус Христос. Тя е построена през X век, върху основите на раннохристиянска базилика. В дяконика са нарисувани шест римски папи, което изразява връзката между Цариградската и Римската църква преди 1054 г. Св. София през втората половина на XV век е превърната в джамия. Стенописите са варосани, куполата разрушена и изравнена с покрива, олтарната мраморна преграда отстранена, а над северозападното кубе било издигнато минаре. Днес църквата има постоянна богослужба, а се използва и като концертна зала и музей.
Годината на строежа (във времето на византийския император Андроник II Палеолог) научаваме от текста на надписа над входа. Църквата е прекрасно цяло на прекрасна сграда и богат стенопис. Сред хората е известна под името Св. Климент. Така, от XV век, когато турците до основи разрушават манастира Свети Климент на Плаошник, тук се пренасят мощите на Св. Климент. Тя се превръща в катедрален храм или в храм на охридските архиепископи по времето, когато катедралния архиепископски храм Св. София е превърнат в джамия. Освен първия архиепископ на Македонската православна църква (МПС), в тази църква са ръкоположени следните трима архиепископи (Ангеларий, Гаврил и Михаил). Стенописът е дело на зографите Михаил и Евтихий, най-известните имена на своето време, които работили в манастирите Св. Никита в Баняни, Скопие и Св. Георги в Старо Нагоричани, Кумановско.

През Средновековието, култа към свети Еразъм, Антиохийски епископ – проповедник бил разширен и на Изток и на Запад, и особено в Италия, Франция и дори до Испания. В Македония неговият култ се развива в Охридския район, защото той остава в Охрид за дълъг период от живота си и осъществява значителна мисионерска дейност в македонските райони. На своя ранно християнски проповедник Охрид му посветил прекрасен манастир, построен в една пещера край пътя Охрид-Струга, край самия бряг на езерото. Стенописите, между които и образът на Св. Еразъм, произхождат от XII век. Наблизо е открита и раннохристиянска базилика от III-IV в., посветена на Св. Еразъм.

Църквата Св. Константин и Елена в Охрид се намира в непосредствена близост до църквата Св. Богородица Перивлепта. Тя е построена от йеромонаха Партений. Представлява еднокорабна сграда и притежава стенописи от времето на строителството, но и от следващите периоди, по-точно от XIV, XVII и XVIII век.

Всъщност това е реконструирано праисторическо наколно селище от XII-VII в. преди Христа, разположено над платформа, която е прикрепена на дървени колове. Това е новооткритият музей на вода, където във водата са поставени откритите останки от старото местообитание, база за гмуркане и реконструирани крепости от Римската империя от II век.

На това място, на дълбочина от три до пет метра, са намерени останки от 6 000 дървени колове, които вероятно потпирали обща платформа, на която имало двадесетина дървени къщи. Според изследването площта на населеното място е била 8 500 м2. Поради това, че са били построени от дърво, тръстика и кал, жилищата били чувствителни на пожари и често са обновявани, на което се дължи голямата гъстота на коловете (открити са останки от изгорени дървета и въглища). Платформата с бреговата част била свързана с подвижен мост, който през нощта бил повдиган за защита от животни и врагове. В момента е реконструирана част от населеното место, което наброява седем къщички, построени върху платформа, която е разположена над 1200 колове, които са обработени, за да бъдат по-устойчиви и по-издръжливи. Реконструирана е и вътрешната част на къщите, което предлага интересно възприятие за тогавашния начин на живот.

Никола Бенин





Никола Бенин




Никола Бенин



























Никола Бенин



Никола Бенин

Остров Кефалония


Кефалония

Скорпиос,островът на Онасис

Скорпиос

Лефкада

Никола Бенин








Никола Бенин




